Коприна, изтъкана от сълзи,

обгръща в мрака мъничко дете,

а някой зад вратата, молейки, пълзи,

прикривайки лице

от без милост удрящи ръце...

Бащата се прибрал пиян отново,

заварил майката с детето им едно,

редяла тя за бягство слово

и питала съдбата си: "Защо?".

Разгневен, пияният посегнал

на крехката, окаяна жена,

на пода бутнал я, сетне поседнал,

оставяйки й кървава следа.

А в стаята коприна от сълзи

обгръща мъничко дете

и, като черни сенки, детските мечти

отлитат от невинното сърце...