7.09.2019 г., 9:27 ч.
Отлитащо
В облаци хвърлям монети.
Скитаме с теб без компас.
Чакам да паднат късмети.
Падат листата след нас.
Есен рисува раздяла.
Казват, сърце не боли.
С вкус на смокиня презряла
дъжд под чадъра вали.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Под чадъра вали, поради друга причина.
-
Никоя любов не вирее под прокъсан чадър
-
Разбрах те, Георги, спираме дискусията. И Океанчето го разбрах, няма нужда да го играе другояче
Хубава вечер! -
Да. Различни сме, което е прекрасно. Нека се радваме на видовото разнообразие. Много благодаря на всички за дискусията! На мен ми беше интересно. Спирам с коментарите, за да не ме обявят за машинист.
-
Не си падам по транскрипцията, за това - който ме разбрал-разбрал!
-
Океане, с буквализъм няма да стане Никой не спори, че продължаваме, правишно го каза, да съществуваме след това. Но само човек който обича и признава уязвимост и е готов на риск за любимия си, би заложил толкова много, че да почувства в сърцето си, че не може без някого. Това е израз на чувството, а не на хладното осъзнаване на факти. Любовта не се интересува от нечие вярване за да се проявява. Тя просто се случва, вярваш или не, искаш или не. Няма как да приема силната човешка привързаност за нещо комично, но хората сме различни.
-
Абсолютно права си. Има и поети-гадове. Чудя се, как жените им се връзват, мислейки ги за прекрасни. Относно второто, моята душа е мъжка.
-
Добрината и изкуството не са едно. Баща ми е много талантлив художник, но отвратителна личност. Може един човек да е с добро сърце, а в същото време простодушен.
Относно любовта, то тя има много лица. Мисля, че първо трябва да се научим да обичаме себе си. След това всяко божие създание. Душата няма пол, нали? -
Може. Безчувствена поезия.
Само нагласяваш римите и ритъма, и готово! Океанката не е безчувствена. Тя просто анализира. Разумът и чувствата се допълват, това е ясно. Ако сме само чувства, на всички щяха да им избият чивиите и да станат поети. Но има и непоети, слава богу! -
Ето, щурачето ме разбра. Хубав ден ви желая
-
Хвърлянето на монети в облаците е метафора, а че щастието не се купува, знаят и децата.
-
На практика всеки може без всеки, но това можене може да е неможене, т.е. това, че си жив не означава, че не си мъртъв
Пък хората хвърлящи монети за щастие, явно вярват, че щастието се купува -
Не съм казала, че е същото...а че просто продължаваме да съществуваме дори и след това.
-
Леле, докъде я докарахме! Жените да не вярват в любовта! Единият от двойката умира, другият малко след него. Чували сте за такива случаи. Оказва се, че мозъкът на останалия сам, отделя токсини и буквално се самоубива, и наистина мъката не се преживява. Не го пожелавам на никого. Иначе, любовта не е само печал. Има и радост, поне в първите пет минути.
Да, любими хора си отиват, животът продължава, трябва и може да се живее, и без тях, но остава една тъга за цял живот и нищо вече не е същото. -
Какво да ти кажа... Няма нищо странно в изказването ми. Животът ти поднася тежки удари и разбираш, че такива изказвания са комични... Няколко мои познати загубиха децата си, но животът продължава. Продължава, независимо дали можеш и дали искаш... Вярвам, че загубата на никоя любов не е толкова болезнена, колкото тази на рожбата. За да оцелееш след това и да не посегнеш на себе си, се иска сериозна психика. Самоубийството не винаги завършва с фатален край, не знам дали е правилното решение, не го разбирам, дано и не се налага да го разбера. Не разбирам нападката. Можем без всеки, просто ни остава да се надяваме живота да не ни поставя в такава ситуация.
-
Океане, това, че те забавлява изказването, че има хора, които не могат един без друг, е доста... странно, за да не ползвам по-силни думи... пределно ясно е, че човек казва “не мога без теб” когато не иска без някого. А има хора, които слагат край на живота си защото наистина не могат без любимия. Предполагам, че и това ще ти се стори “забавно”... Или тях ще ги омаловажим с някаква диагноза?
-
А пък аз мисля, че душата обича, не сърцето или мозъка... А това "познавам хора, които не могат един без друг" - аз лично винаги много се забавлявам на подобно изказване. Всеки може без всеки, така сме устроени. Губим любими хора, без да го искаме. Не искаме да сме без тях, не че не можем... Все пак животът си продължава, нали... искаме или не...
-
Голяма заигравка е това с “учените”. Преди бяха съветските, сега са американските, а утре ще са китайските. Ако забелязваш, има пълна анонимност. Кой точно, какво е открил, много не се знае, защото повечето “открития”, са журналистически пълнеж. Нещо като, вредно или полезно е кафето.
-
Трябва да се направи разлика между обич и влюбване. Може би се изразих неточно. Бих обикнала, но ми е трудно лудо да се влюбя 😜 Хората сме различни.
-
Сложи:
мазнишка петичка
травмираща четворка
обезсърчаваща тройка
разплакваща двойка
злобарска единичка!
Бъди себе си!
Ако всичко беше любов, любимата ми щеше да ми мие краката в леген с бира. Ей, така. Щото съм готин. -
Нали е сайт за откровения, не виждам нищо лошо, в размяната на мнения. Любовта не е химера, реално си съществува, защото познавам хора, които не могат един без друг. Пълно е със сентенции, мъдрости и определения за любовта, но това са парченца от пъзела и не трябва да се хващаме за някое от тях. Любовта съществува в главния мозък, а не в сърцето, както си мислят някои. По-развитите мозъци, изживяват невероятна и разтърсваща любов, а гладките, почти нищо. И тъй като това са органи строго индивидуални, всеки си има неговата си любов. Истински влюбените забравят за егото си и живеят като едно цяло. Сега ще ми кажеш, че любовта отминава след три години, според американските учени. Не е проблем. Влюбваш се след три години в същия човек и любовта продължава.
-
Хехех...Кой говори за безчувственост? У мен може да се събудят прекрасни емоции, предизвикани от музиката, природата, животинки, любими хора. Но любовта между мъж и жена е една химера, защото егото е твърде силно изразено, което неминуемо води до печал. Както Ърнст Мулдашев казва, точно тази любов е най-трудно осъществима. Много философски я подкарахме 😜
-
Ау! За първи път в живота си, попадам на невлюбваща се жена! Но емоциите ти избиват в рисуване на тъжни кобили. Не си съвсем безчувствена, все пак. Не ме баламосвай!
-
Няма шанс да се влюбя в който и да е. То е до настройка. При едно осъзнаване, тези неща изглеждат по един съвсем различен начин.
-
Щом бъркаш толкова често, е напълно възможно, да се влюбиш в грешен мъж.
-
Много тъжно, защо? Пак ще кажеш, че нямаш общо с лирическия 😊
Относно оценките, на мен ми се случи да поставя без да искам лоша оценка. Затова поглеждам два пъти вече.. Да не говорим колко покани за приятелство изпратих във фейсбук поради същата причина 🤣 -
Благодаря за информацията!
А надписът трябва да е: “Внимавай с оценката! Не дразни потребителите!” -
Да, наистина често се случва неволното гласуване от смартфони. Мобилната версия се ползва все по-активно. Ежедневно има такива случаи. Потребиелите дори не знаят, че са гласували. Може би надписът ,,Благодарим за оценката", който се активира след гласуване, трябва да е доста по-едър.
-
Много им треперят ръцете на тези хора!
Масово явление е. -
Поредният случай на неволно гласуване, който предизвиква ненужно драматизиране. Предложих на Админ оценяването да става с две кликвания. Второто да е в диалогов прозорец и да преставлява потвърждаване на оценката. Както при изтриване на творба, коментар, профил. Така няма да има неволно гласуване. Също и оправдания, че е неволно.
-
Сенд, този стих го четох няколко пъти и с всеки път ми харесваше повече, защото след всяка точка ми изникваха по няколко картини... Имаш хубаво и леко перо. Пиши и поздрави!
-
Благодаря, за хубавите думи!
Тези, които ме познават знаят, че без никакво притеснение, мога да забърша всичко, но защо да доставям удоволствие на “противника”? Просто се чудя, как може, едни дребни душици, да се правят на възвишени и едни прости хора, да се мислят за умници. Всичко ми е ясно, но не ме интересуват смотаните им групички и конспирацията на лични. Когато нещо се харесва очевидно, не става въпрос за това стихотворение, все ще се намери някой да се изака, парадирайки с правото си на мнение. Типично български манталитет, нали, Тенев? -
Ето ти пример, Георги, защо рейтингът не е еталон за качество! Ти сам си го дал! Каквито и неаргументирано ниски оценки да са набити тук, нищо не може да отнеме от качествата на стихотворението ти. Поздрави!
-
Хубаво!
-
Нищо ново, не е само при теб, но понякога е стимулиращо да знаеш че си дарил щастие на някого, пък бил той и анонимно разтревожен за твоето творчество. Нали знаеш, най -лесно ранима е голата душа, събличаш я, затваряш очи и приемаш участта си. Един ще я хареса, друг не, важна е искреността. Затова са и метафорите, да си ги намятаме от време на време и да крием същественото в тях. Поздрави и напред!
-
Благодаря за веселото коментарче, Силве!
Паякът е мъртъв, наистина. И има две, три конски мухи, които цвъкат редовно, изпитвайки щастие, облекчавайки се при мен. -
Паякът добре умее
да се прави на умрял,
той с едно оче се смее
а със друго е в беля.
Ще затрепка пеперуда
ще си мисли:Ах вода!
А когато се усети
ще му стане за храна.
После кратко ще танцува
тя в стомаха на врага.
Той доволно ще оригва.
Ах! - ще казва: Красота! -
Тъжно, тъжно...
Паякът е мъртъв.
Починал е от глад.
Изсъхнал е. Не мърда.
Отишъл е в друг свят.
Мухите тук са много.
Натрапчиво бръмчат.
По стиховете кацат.
Понякога серат. -
Ароматно и красиво.
-
Добре...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
