Отлитащо
В облаци хвърлям монети.
Скитаме с теб без компас.
Чакам да паднат късмети.
Падат листата след нас.
Есен рисува раздяла.
Казват, сърце не боли.
С вкус на смокиня презряла
дъжд под чадъра вали.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Sep 7, 2019, 9:27 AM
Comments
Comments
-
-
-
Разбрах те, Георги, спираме дискусията. И Океанчето го разбрах, няма нужда да го играе другояче
Хубава вечер! -
Да. Различни сме, което е прекрасно. Нека се радваме на видовото разнообразие.
Много благодаря на всички за дискусията! На мен ми беше интересно. Спирам с коментарите, за да не ме обявят за машинист. -
Editor's choice
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
