Отлитащо
В облаци хвърлям монети.
Скитаме с теб без компас.
Чакам да паднат късмети.
Падат листата след нас.
Есен рисува раздяла.
Казват, сърце не боли.
С вкус на смокиня презряла
дъжд под чадъра вали.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Sep 7, 2019, 9:27 AM
Comments
Comments
-
-
-
Разбрах те, Георги, спираме дискусията. И Океанчето го разбрах, няма нужда да го играе другояче
Хубава вечер! -
Да. Различни сме, което е прекрасно. Нека се радваме на видовото разнообразие.
Много благодаря на всички за дискусията! На мен ми беше интересно. Спирам с коментарите, за да не ме обявят за машинист. -
Editor's choice
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
