24.11.2016 г., 12:08

Отлитнали чувства

529 1 4

 

Не вярваш ли, че Господ ни зове,
когато с теб не щем да се обичаме.
И двамата умираме в небе,
което е посърнало в очите ни.

 

От толкова угаснали звезди,
и ние в миг угасваме със тебе.
Угасваме със всичките мечти,
щом душите ни погубват се беззвездно.

 

Не вярваш ли, че Господ ни зове,
когато с теб до болка се отричаме.
И двамата умираме от днес
без чувствата, които са отлитнали!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...