Nov 24, 2016, 12:08 PM

Отлитнали чувства

  Poetry » Love
533 1 4

 

Не вярваш ли, че Господ ни зове,
когато с теб не щем да се обичаме.
И двамата умираме в небе,
което е посърнало в очите ни.

 

От толкова угаснали звезди,
и ние в миг угасваме със тебе.
Угасваме със всичките мечти,
щом душите ни погубват се беззвездно.

 

Не вярваш ли, че Господ ни зове,
когато с теб до болка се отричаме.
И двамата умираме от днес
без чувствата, които са отлитнали!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...