Звездичка (Яна Вълчева)
168 1881
20.08.2011 г., 12:43 ч.

Отлив 

  Поезия » Любовна
767 0 9

 

Брегът е сам. Морето се отлива

назад към непристъпните си дебри.

Една вълна с последните си сили

докосва ме едва. И се оттегля.

И някак засиява тишината

в червеното на залезното слънце,

очите ми са там, в далечината,

а тук са само пясъчните стъпки.

Очите ми са там, зад хоризонта,

зареяни в усмихнатия залез,

защото тук при някой следващ отлив

следите по брега ще се надбягват.

Сега брегът е сам и е спокоен,

и ти рисуваш в топлата ми длан,

а в мен трепти и нежно ме докосва

животът, който скоро ще ти дам...

© Яна Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??