Отлив
Брегът е сам. Морето се отлива
назад към непристъпните си дебри.
Една вълна с последните си сили
докосва ме едва. И се оттегля.
И някак засиява тишината
в червеното на залезното слънце,
очите ми са там, в далечината,
а тук са само пясъчните стъпки.
Очите ми са там, зад хоризонта,
зареяни в усмихнатия залез,
защото тук при някой следващ отлив
следите по брега ще се надбягват.
Сега брегът е сам и е спокоен,
и ти рисуваш в топлата ми длан,
а в мен трепти и нежно ме докосва
животът, който скоро ще ти дам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
