Звездичка (Яна Вълчева)
168 1880
Aug 20, 2011, 12:43 PM

Отлив 

  Poetry » Love
835 0 9

 

Брегът е сам. Морето се отлива

назад към непристъпните си дебри.

Една вълна с последните си сили

докосва ме едва. И се оттегля.

И някак засиява тишината

в червеното на залезното слънце,

очите ми са там, в далечината,

а тук са само пясъчните стъпки.

Очите ми са там, зад хоризонта,

зареяни в усмихнатия залез,

защото тук при някой следващ отлив

следите по брега ще се надбягват.

Сега брегът е сам и е спокоен,

и ти рисуваш в топлата ми длан,

а в мен трепти и нежно ме докосва

животът, който скоро ще ти дам...

© Яна Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??