20 ago 2011, 12:43

Отлив 

  Poesía » De amor
768 0 9

 

Брегът е сам. Морето се отлива

назад към непристъпните си дебри.

Една вълна с последните си сили

докосва ме едва. И се оттегля.

И някак засиява тишината

в червеното на залезното слънце,

очите ми са там, в далечината,

а тук са само пясъчните стъпки.

Очите ми са там, зад хоризонта,

зареяни в усмихнатия залез,

защото тук при някой следващ отлив

следите по брега ще се надбягват.

Сега брегът е сам и е спокоен,

и ти рисуваш в топлата ми длан,

а в мен трепти и нежно ме докосва

животът, който скоро ще ти дам...

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??