Звездичка (Яна Вълчева)
168 1881
20 авг. 2011 г., 12:43

Отлив 

  Поэзия » Любовная
830 0 9

 

Брегът е сам. Морето се отлива

назад към непристъпните си дебри.

Една вълна с последните си сили

докосва ме едва. И се оттегля.

И някак засиява тишината

в червеното на залезното слънце,

очите ми са там, в далечината,

а тук са само пясъчните стъпки.

Очите ми са там, зад хоризонта,

зареяни в усмихнатия залез,

защото тук при някой следващ отлив

следите по брега ще се надбягват.

Сега брегът е сам и е спокоен,

и ти рисуваш в топлата ми длан,

а в мен трепти и нежно ме докосва

животът, който скоро ще ти дам...

© Яна Вълчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??