12.05.2005 г., 12:15 ч.
Отминал миг
909
0
0
ОТМИНАЛ МИГ
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.
И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!
Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови ...
Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.
И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!
Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимира Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
