Отминал миг

May 12, 2005, 12:15 PM

Poetry

860 0 0

ОТМИНАЛ МИГ

Прохладна нощ
след зноен ден
настъпва мрак
и пак се взирам, в небето
своята звезда да търся.

И между ударите на сърцето
част от мене пак крещи
къде си, чуваш ли, кажи!

Море от болка
вълна от спомен
в блясък на окови
времето заспива.
И всеки миг отминал
в сърцето си аз връщам.
В градината от болка
никой няма да ме буди.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Отминал миг

Свързани произведения

Comments

Random works