12.10.2010 г., 15:09

Отминават годините...

1.1K 0 6

Отлита младостта! Годините ни отминават.

Отдавна е забравен детският ни смях

Очите и ръцете, и телата остаряват

и никой не копнее днес за тях.

Лежат започнатите плетки

за малки и големи внуци.

Толкова тарлъчки и жилетки

излизаха под иглените звуци!

Убиваме си времето със спомени,

запазени във прашните албуми.

И уморени, примирени и спокойни

галим с пръсти образи и думи.

Тежи ни самотата. Тъжно ежедневие -

и броят на роднините ни намаля!

Остава ни единствено да водим дневник

за капките сълзи, които пак валят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,Джуди,те пазят скъпи спомени!И от мен поздрави!
  • Албумите затова са ценни!
    Поздравявам те миличка!
  • Здравей,Ники!Аз имам татуирани пеперуди на ушите,но твоята идея също ми харесва.Поздрав!
  • ау това Бабите са голяма работа...аз лично моята си я татуирах на цялото рамо (от ляво, разбира се), някак се притеснявам да пускам неща за нея тук...поздрави за стиха
  • “Лежат започнатите плетки
    за малки и големи внуци“....
    Сякаш видях къщата на село...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...