stenli499 (Станислава)
291 2626
17.07.2013 г., 23:36 ч.

Отмиване на чуждо време 

  Поезия
665 1 8

"Раздялата и мен ме прави болна,
  но той това не бива да го знае."
                               Анелия Гешева

 

 


Да беше ме видял онази нощ,
когато с ирис включих звездоброя.
Присветващият в тъмното разкош
напомняше, че свърши "вечно твоя".


А лятото прежуряше жита.
Ръжта забрави кратките ни срещи.
Какво остана? — тъжна слепота
и спомен за началото на нещо...

Остана и целувченият вкус
по устните, допиващи кафето.
Дъждовни капки в тих ненужен блус
отмиха територии превзети.


Набързо, край подгизналия парк
крадяхме чуждо време под гюрука.
Фонтаните не бяха "а ла Кларк"*,
но тъй е — де го чукаш, де се пука!

Прикрих безследно погледа смирен —
изригнала внезапно вредна струя.
Достигне ли те, би останал с мен,
затуй прошепнах "сбогом" — да не чуеш.


Банални бяхме с теб — жена и мъж,
изчерпани след мигове пикантни.
Забрава лепне в цъфналата ръж.
А споменът — по калните ти джанти...

 

 

 



"Фонтаните на Рая" - Артър Кларк

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??