Отмиване на чуждо време
"Раздялата и мен ме прави болна,
но той това не бива да го знае."
Анелия Гешева
Да беше ме видял онази нощ,
когато с ирис включих звездоброя.
Присветващият в тъмното разкош
напомняше, че свърши "вечно твоя".
А лятото прежуряше жита.
Ръжта забрави кратките ни срещи.
Какво остана? — тъжна слепота
и спомен за началото на нещо...
Остана и целувченият вкус
по устните, допиващи кафето.
Дъждовни капки в тих ненужен блус
отмиха територии превзети.
Набързо, край подгизналия парк
крадяхме чуждо време под гюрука.
Фонтаните не бяха "а ла Кларк"*,
но тъй е — де го чукаш, де се пука!
Прикрих безследно погледа смирен —
изригнала внезапно вредна струя.
Достигне ли те, би останал с мен,
затуй прошепнах "сбогом" — да не чуеш.
Банални бяхме с теб — жена и мъж,
изчерпани след мигове пикантни.
Забрава лепне в цъфналата ръж.
А споменът — по калните ти джанти...
"Фонтаните на Рая" - Артър Кларк
© Станислава All rights reserved.
Изковаваш ги думичките.
