Отмора
Тежък керван от натрупани мисли –
триста камили се влачат с товар...
в опит отчаяно да ги прочистя,
водя със себе си разговор стар...
Няма надежда от тях да избягам
докато с поглед не ме приютиш,
в скута ти морно коси разпилявам
с тебе заплувам в дълбоки води,
силно влече ме... навътре... в безкрая
там, дето няма прегради и бряг,
моят керван вече тънка черта е,
точици стават камилите чак...
Мъничко още постой тук, до мене,
без да е нужно слова да редиш,
знам, ще те грабнат пак твойте проблеми,
да, ще те пусна... след малко... върви...
Аз ще те чакам, с болящо търпение,
някакси знам, част от теб е при мен,
щом умори те денят в напрежение,
сам ще се върнеш – в моя скут приютен...
14.01.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
