Jan 14, 2007, 1:19 PM

Отмора

  Poetry
995 0 16

 

 

Тежък керван от натрупани мисли –

триста камили се влачат с товар...

в опит отчаяно да ги прочистя,

водя със себе си разговор стар...

Няма надежда от тях да избягам

докато с поглед не ме приютиш,

в скута ти морно коси разпилявам

с тебе заплувам в дълбоки води,

силно влече ме... навътре... в безкрая

там, дето няма прегради и бряг,

моят керван вече тънка черта е,

точици стават камилите чак...

Мъничко още постой тук, до мене,

без да е нужно слова да редиш,

знам, ще те грабнат пак твойте проблеми,

да, ще те пусна... след малко... върви...

Аз ще те чакам, с болящо търпение,

някакси знам, част от теб е при мен,

щом умори те денят в напрежение,

сам ще се върнеш – в моя скут приютен...

 

14.01.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво.Добре е да умееш да "разкарваш" лошите мисли...
  • Аз ще те чакам, с болящо търпение,
    някак си знам, част от теб е при мен,
    щом умори те денят в напрежение,
    сам ще се върнеш – в моя скут приютен...

    Болящо търпение - много ме впечатли
    Поздравления за хубавия ти стих!
  • Чудесно е да има кой да те утеши.
    Прекрасно е да има кой да те чака.
    Много хубав стих Диди.

    Поздрав и усмивка.
  • Много хубав стих мила!
  • От самодивна поетеса оценката е много ценна!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...