23.11.2008 г., 13:19 ч.

Отмъщението на поета... 

  Поезия » Гражданска
561 0 2

В стадо аз живея,

със стадо съм принуден,

аз да се гордея,

извинявай, че на туй се смея.

 

А горе онези вълци дебели,

слаби, но на думи смели,

те разбират съдбата наша,

пред тяхната чашка е нашата каша.

 

Ний сме деца на таз земя,

споделили отдавна горда рана.

Нашата майка е Тракия,

баща ни е Балкана.

 

Ще дойде този ден,

ще видят те кърви

в погледа на децата им мъртви,

ще видят белега на пътищата стръмни...

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз ще напиша защо ми харесва!Заради третият куплет-казах ти,че той е страшен!
    Поздравления!
  • неуважението към читателите не е израз на поетична сила. ако обичате, въздържайте се от епитети, диагнози и квалификации.
Предложения
: ??:??