В стадо аз живея,
със стадо съм принуден,
аз да се гордея,
извинявай, че на туй се смея.
А горе онези вълци дебели,
слаби, но на думи смели,
те разбират съдбата наша,
пред тяхната чашка е нашата каша.
Ний сме деца на таз земя,
споделили отдавна горда рана.
Нашата майка е Тракия,
баща ни е Балкана.
Ще дойде този ден,
ще видят те кърви
в погледа на децата им мъртви,
ще видят белега на пътищата стръмни...
© Атанас Къшев All rights reserved.
Аз ще напиша защо ми харесва!Заради третият куплет-казах ти,че той е страшен!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
