В стадо аз живея,
със стадо съм принуден,
аз да се гордея,
извинявай, че на туй се смея.
А горе онези вълци дебели,
слаби, но на думи смели,
те разбират съдбата наша,
пред тяхната чашка е нашата каша.
Ний сме деца на таз земя,
споделили отдавна горда рана.
Нашата майка е Тракия,
баща ни е Балкана.
Ще дойде този ден,
ще видят те кърви
в погледа на децата им мъртви,
ще видят белега на пътищата стръмни...
© Атанас Къшев All rights reserved.
Аз ще напиша защо ми харесва!Заради третият куплет-казах ти,че той е страшен!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
