В стадо аз живея,
със стадо съм принуден,
аз да се гордея,
извинявай, че на туй се смея.
А горе онези вълци дебели,
слаби, но на думи смели,
те разбират съдбата наша,
пред тяхната чашка е нашата каша.
Ний сме деца на таз земя,
споделили отдавна горда рана.
Нашата майка е Тракия,
баща ни е Балкана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse