Отмъщението на поета...

23 nov 2008, 13:19

Poesía » Civil

559 0 2

В стадо аз живея,

със стадо съм принуден,

аз да се гордея,

извинявай, че на туй се смея.

А горе онези вълци дебели,

слаби, но на думи смели,

те разбират съдбата наша,

пред тяхната чашка е нашата каша.

Ний сме деца на таз земя,

споделили отдавна горда рана.

Нашата майка е Тракия,

баща ни е Балкана.

Ще дойде този ден,

ще видят те кърви

в погледа на децата им мъртви,

ще видят белега на пътищата стръмни...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Безкомпромисен (Никой)

2008-11-24T10:32:51+02:00

Аз ще напиша защо ми харесва!Заради третият куплет-казах ти,че той е страшен!
Поздравления!
изречена (Мая Попова)

2008-11-23T23:59:10+02:00

неуважението към читателите не е израз на поетична сила. ако обичате, въздържайте се от епитети, диагнози и квалификации.