Отмъщението на поета...
В стадо аз живея,
със стадо съм принуден,
аз да се гордея,
извинявай, че на туй се смея.
А горе онези вълци дебели,
слаби, но на думи смели,
те разбират съдбата наша,
пред тяхната чашка е нашата каша.
Ний сме деца на таз земя,
споделили отдавна горда рана.
Нашата майка е Тракия,
баща ни е Балкана.
Ще дойде този ден,
ще видят те кърви
в погледа на децата им мъртви,
ще видят белега на пътищата стръмни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Къшев Все права защищены
Аз ще напиша защо ми харесва!Заради третият куплет-казах ти,че той е страшен!
