Относителност
Скръъъъъц! Тези панти протяжни
прогнилото време пропускат едва.
Сякаш капе в тръбички дренажни
цялото болно безсмислие на деня.
Сякаш стрелките, слепени с магнити,
не откъртват проклета минута поне.
А в гърдите ми блъскат с копита
устремени да хукнат навън часове.
Навън, дето грейнала ги очаква
доза, поредна, вълшебство, Любими -
среща с теб. Тя осмисля, за кратко,
часа, като пукот на съчка отминал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
