toxin (Таня Донова)
357 4101
5.07.2016 г., 19:53 ч.

Относителност 

  Поезия
752 0 17

Скръъъъъц! Тези панти протяжни

прогнилото време пропускат едва.

Сякаш капе в тръбички дренажни

цялото болно безсмислие на деня.

 

Сякаш стрелките, слепени с магнити,

не откъртват проклета минута поне.

А в гърдите ми блъскат с копита

устремени да хукнат навън часове.

 

Навън, дето грейнала ги очаква

доза, поредна, вълшебство, Любими -

среща с теб. Тя осмисля, за кратко,

часа, като пукот на съчка отминал.

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Деси!
  • Прекрасно творение! Всяка дума е уникална! И ритъм и рима и послание! Много си добра!
  • Вярно е!
  • Таня,това е неосъзнатото,непокорното,необходимо второ Аз,неподчинено на нормите,търсещо свобода.Затова дори и необяснимо толкова си го харесваме.
  • Логично!
  • ... а на мен коне ми се привиждат
  • Доче, Влади! Мерси!
  • Харесах!
  • Галопиращо нетърпение в прекрасни образи ...
  • Присъствието ви ме радва неимоверно, Кети, Росица, Безжичен, Ники, Людмил! И няма как да е иначе, при толкова хубави думи от добри творци!
    Благодаря ви!
  • Такъв стих ме събужда за живот!
  • Много хубаво!
  • Разкошно, смислено, с философски оттенък стихотворение. Много ми хареса. И особено свързването в поетична форма на време и пространство, наистина показани като взаимно свързани, в които и чрез които нашето съществуване в една от висшите си форми - любовта - е красиво почувствана! Браво! Прочетох с много кеф! Наистина има защо да си го харесваш.
  • Харесах.
  • Наистина е хубаво стихотворението. Смислово издържано и със завидна дълбочина. Нестандартни метафори. При втори прочит, използваното в началото междуметие, вече се възприема по коренно различен начин и с подобаваща сериозност.
  • Да ти кажа, Ели, и на мен много си ми харесва! Това е едно от малкото мои неща, които си ме кефят
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??