Скръъъъъц! Тези панти протяжни
прогнилото време пропускат едва.
Сякаш капе в тръбички дренажни
цялото болно безсмислие на деня.
Сякаш стрелките, слепени с магнити,
не откъртват проклета минута поне.
А в гърдите ми блъскат с копита
устремени да хукнат навън часове.
Навън, дето грейнала ги очаква
доза, поредна, вълшебство, Любими -
среща с теб. Тя осмисля, за кратко,
часа, като пукот на съчка отминал.
© Таня Донова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
