5 jul 2016, 19:53

Относителност

  Poesía
978 0 17

Скръъъъъц! Тези панти протяжни

прогнилото време пропускат едва.

Сякаш капе в тръбички дренажни

цялото болно безсмислие на деня.

 

Сякаш стрелките, слепени с магнити,

не откъртват проклета минута поне.

А в гърдите ми блъскат с копита

устремени да хукнат навън часове.

 

Навън, дето грейнала ги очаква

доза, поредна, вълшебство, Любими -

среща с теб. Тя осмисля, за кратко,

часа, като пукот на съчка отминал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...