5 jul 2016, 19:53

Относителност

  Poesía
959 0 17

Скръъъъъц! Тези панти протяжни

прогнилото време пропускат едва.

Сякаш капе в тръбички дренажни

цялото болно безсмислие на деня.

 

Сякаш стрелките, слепени с магнити,

не откъртват проклета минута поне.

А в гърдите ми блъскат с копита

устремени да хукнат навън часове.

 

Навън, дето грейнала ги очаква

доза, поредна, вълшебство, Любими -

среща с теб. Тя осмисля, за кратко,

часа, като пукот на съчка отминал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....