5 jul 2016, 19:53

Относителност

  Poesía
962 0 17

Скръъъъъц! Тези панти протяжни

прогнилото време пропускат едва.

Сякаш капе в тръбички дренажни

цялото болно безсмислие на деня.

 

Сякаш стрелките, слепени с магнити,

не откъртват проклета минута поне.

А в гърдите ми блъскат с копита

устремени да хукнат навън часове.

 

Навън, дето грейнала ги очаква

доза, поредна, вълшебство, Любими -

среща с теб. Тя осмисля, за кратко,

часа, като пукот на съчка отминал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...