17.09.2014 г., 10:39

Относно себе си

543 0 6

Живея в моят свят...

Свят греховен и изтънчен!

Свят, във който моят свят...

Е илюзия сърдечна.

  

Живея аз, работя и творя...

Макар че силна дума таз е!

Но въпреки това ще устоя.

На себе си с преврата време!?

   

Дали живея аз безгрешно?

Отговорен друг ще ме държи!

Когато времето му дойде...

Тогаз пред мен ще се яви.

 

Сега в сърцето ми тъга напира.

И мисли разни за света...?

Какво съм сторил аз за него?

И допринесъл съм за любовта.

   

Как искам аз във тази равносметка

да знам за себе си поне...

че на никого не съм поставял клетка.

Не съм орязал ничии криле!

  

Обичам ви, прекрасни хора...

Обичам пъстрия ни свят.

Обичам аз смеха човешки!

Обичам всички вас.

 

Относно себе си ще кажа:

Не ме щадете за това!

Когато трябва, ме хулете.

Човек съм...

и също мога да греша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За мен Вапцаров е идол!Радвам се че ти е напомнило за него!Това за мен е голяма радост.Благодаря ти от сърце фери!
  • Безкрайно много ми хареса и напомни за "Вяра" на Вапцаров! Когато откритите и искрени хора полагат себе си в написаното, това лесно се забелязва от другите! Отново ме зарадва с прекрасно стихотворение.
  • Благодаря Кръстина !Радвам се че намина!Поздрави от сърце!!!
  • "Как искам аз във тази равносметка

    да знам за себе си поне...

    че на никого не съм поставял клетка.

    Не съм орязал ничии криле!"
    ------------------------------------------------------------------
    Поклон и пред прекрасния лирически, и пред прекрасния поет!
    Бъди!
  • Благодаря за коментара Пламе !Поздрави !!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...