14.04.2011 г., 16:51 ч.

Отново 

  Поезия » Любовна
498 0 3

Отново търся твоите очи
във спомените - дишащи до мен.
В тъга превръщам нежните сълзи,
изплакани от теб във онзи ден...

... Когато сякаш слънцето се скри
зад тъмен облак - и като насън
от любовта ни - болка се роди
и с чувствата разплака се навън...

... Където смях - разбит от тишина,
накапала по ивиците време,
с излъгани парченца от душа
душите ни опитваше да вземе.

Където мрак - останал насаме
със мислите ни - търсещи пощада,
препускаше през тъмното с коне
по черните павета на площада.

Отново търся твоите очи,
но в спомените няма да открия
онези тайнствени за мен черти
и с болка любовта ни ще изтрия...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??