Отново
Отново търся твоите очи
във спомените - дишащи до мен.
В тъга превръщам нежните сълзи,
изплакани от теб във онзи ден...
... Когато сякаш слънцето се скри
зад тъмен облак - и като насън
от любовта ни - болка се роди
и с чувствата разплака се навън...
... Където смях - разбит от тишина,
накапала по ивиците време,
с излъгани парченца от душа
душите ни опитваше да вземе.
Където мрак - останал насаме
със мислите ни - търсещи пощада,
препускаше през тъмното с коне
по черните павета на площада.
Отново търся твоите очи,
но в спомените няма да открия
онези тайнствени за мен черти
и с болка любовта ни ще изтрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
