3.02.2009 г., 17:14

Отново

1.4K 0 3
Отново се оставих да бъда прелъстена,
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност.
Отново страдам и
отново плача без причина
отново не мога да спя.
Отново се напих с опит да те забравя с питието,
но за съжаление ти си навсякъде!
На улицата, в тролея, в трамвая, дори и в ума ми.
Отново ме обсеби.
Отново обичам... и
отново не могат да ме обичат.
Отново се питам: "Къде сгреших?"
Отново се моля да бъда твоя.
Отново поставям върху себе си табелата "ЗАТВОРЕНО".
Отново ме е страх вече да обичам,
предусещам всеки край.
След всяка раздяла сърцето ми се разпада.
И отново се заричам, че тебе няма да обичам!
Отново не знача нищо за никого.
Отново страданието е основното ми настроение.
Отново сълзите са единствените ми приятели...
Отново ще отмъщавам.
Отново ще бъда до болка жестока.
Отново ще се обърна напред,
а ти ще останеш някъде в миналото,
като моята най-голяма грешка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЯнИ СлАвА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е магията да превърнеш чувствата в нещо толкова красива!
    Поздрав!
  • Отново ще обичаш,бъди сигурна!
    Поздрави кукличке!
  • ... но за съжаление ти си навсякъде!
    На улицата, в тролея, в трамвая, дори и в ума ми.
    Отново ме обсеби.
    Отново обичам... и
    отново не могат да ме обичат....

    Много, много яко!!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...