Отново
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност.
Отново страдам и
отново плача без причина
отново не мога да спя.
Отново се напих с опит да те забравя с питието,
но за съжаление ти си навсякъде!
На улицата, в тролея, в трамвая, дори и в ума ми.
Отново ме обсеби.
Отново обичам... и
отново не могат да ме обичат.
Отново се питам: "Къде сгреших?"
Отново се моля да бъда твоя.
Отново поставям върху себе си табелата "ЗАТВОРЕНО".
Отново ме е страх вече да обичам,
предусещам всеки край.
След всяка раздяла сърцето ми се разпада.
И отново се заричам, че тебе няма да обичам!
Отново не знача нищо за никого.
Отново страданието е основното ми настроение.
Отново сълзите са единствените ми приятели...
Отново ще отмъщавам.
Отново ще бъда до болка жестока.
Отново ще се обърна напред,
а ти ще останеш някъде в миналото,
като моята най-голяма грешка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЯнИ СлАвА Все права защищены
