3 feb 2009, 17:14

Отново

1.4K 0 3
Отново се оставих да бъда прелъстена,
отново повярвах на мили думи и фалшиви усмивки,
отново ме измамиха и аз
отново повярвах и продължавам да вярвам,
че във всеки има капка човечност.
Отново страдам и
отново плача без причина
отново не мога да спя.
Отново се напих с опит да те забравя с питието,
но за съжаление ти си навсякъде!
На улицата, в тролея, в трамвая, дори и в ума ми.
Отново ме обсеби.
Отново обичам... и
отново не могат да ме обичат.
Отново се питам: "Къде сгреших?"
Отново се моля да бъда твоя.
Отново поставям върху себе си табелата "ЗАТВОРЕНО".
Отново ме е страх вече да обичам,
предусещам всеки край.
След всяка раздяла сърцето ми се разпада.
И отново се заричам, че тебе няма да обичам!
Отново не знача нищо за никого.
Отново страданието е основното ми настроение.
Отново сълзите са единствените ми приятели...
Отново ще отмъщавам.
Отново ще бъда до болка жестока.
Отново ще се обърна напред,
а ти ще останеш някъде в миналото,
като моята най-голяма грешка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЯнИ СлАвА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е магията да превърнеш чувствата в нещо толкова красива!
    Поздрав!
  • Отново ще обичаш,бъди сигурна!
    Поздрави кукличке!
  • ... но за съжаление ти си навсякъде!
    На улицата, в тролея, в трамвая, дори и в ума ми.
    Отново ме обсеби.
    Отново обичам... и
    отново не могат да ме обичат....

    Много, много яко!!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...