Отново
ОТНОВО
Ще те срещна ли, любов,
отново?
Моля те кажи ми "Да".
Стопи и тази буца от
олово.
Поникнѝ в душата ми цветя
И ще те вкуся ли, любов,
отново.
Моля, тайничко ми прошепни,
Че ще ме събудиш с
изненадата.
На две безумно влюбени очи
Ще пламне ли в сърцето
ледено
Най-силният опустошителен пожар?
И ще танцуват ли напред
приведени
Нестинарки бели пред олтар,
Ще сресват ли косите
влюбено
Две силно парещи ръце
И ще видя ли в очите
чудото,
Което до смъртта не се делѝ?
Моля те, любов, не ме предавай,
Не ме оставяй пак във самота.
Нима аз единствена не заслужавам
Да слея дъх с дъхът на вечността,
Да изпитам святото блаженство
С най-висшето от всички сетива,
Да плувам в твоето вълшебство,
Да летя с крилете на страстта.
Та аз дори не смея да заспивам,
Че все попадам във заблуда на съня,
А там все о̀ще любовта ми е красива.
Защо ли тъй внезапно застудя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
Поздрави!
