Отново...
Отново с любовта се сбогувам,
дошла за малко при мен.
Пак никаква, малка...
стоплила някой си ден.
Не й вярвах, не я исках,
но започнах опасна игра.
Явно и аз се оплетох,
щом ме боли сега...
Сама се отказах от нея,
затворих всички врати.
Но защо ли в сърцето,
пак трън ми заби...
Върви си, щом си такава,
дори спомените отне...
Разочарование огромно,
защо ли отново дойде...
© Лилия Нейкова Всички права запазени