1.02.2019 г., 16:55

Отново...

763 0 0

 

Отново...

 

Отново с любовта се сбогувам,

дошла за малко при мен.

Пак никаква, малка...

стоплила някой си ден.

 

Не й вярвах, не я исках,

но започнах опасна игра.

Явно и аз се оплетох,

щом ме боли сега...

 

Сама се отказах от нея,

затворих всички врати.

Но защо ли в сърцето,

пак трън ми заби...

 

Върви си, щом си такава,

дори спомените отне...

Разочарование огромно,

защо ли отново дойде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...