Отново...
Отново...
Отново с любовта се сбогувам,
дошла за малко при мен.
Пак никаква, малка...
стоплила някой си ден.
Не й вярвах, не я исках,
но започнах опасна игра.
Явно и аз се оплетох,
щом ме боли сега...
Сама се отказах от нея,
затворих всички врати.
Но защо ли в сърцето,
пак трън ми заби...
Върви си, щом си такава,
дори спомените отне...
Разочарование огромно,
защо ли отново дойде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени