Feb 1, 2019, 4:55 PM

Отново...

  Poetry » Love
768 0 0

 

Отново...

 

Отново с любовта се сбогувам,

дошла за малко при мен.

Пак никаква, малка...

стоплила някой си ден.

 

Не й вярвах, не я исках,

но започнах опасна игра.

Явно и аз се оплетох,

щом ме боли сега...

 

Сама се отказах от нея,

затворих всички врати.

Но защо ли в сърцето,

пак трън ми заби...

 

Върви си, щом си такава,

дори спомените отне...

Разочарование огромно,

защо ли отново дойде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...