Отново до мен...
1.5K
0
4
Помниш ли онази първа целувка?
Помниш ли онзи първи път,
когато сляха се нашите сърца?
Липсва ли ти както и на мен?
Липсва ли ти тялото ми сутринта?
Пречи ли ти този спомен да заспиш?
Аз пък само с него мога да заспя...
Липсват ми търсещите ти ръце,
които нежно ме събуждат призори...
Жадните ти устни, които отново
тръгват на поход по цялото ми тяло...
И онези замъглени сини очи...
Виж, навън отново вали,
сякаш никога няма да спре
и прокрадва се онази мъгла
в моята душа...
Виж сърцето как умира
и дъждът плаче заедно с него...
Виж самотата в моите очи и спри.
Спри да ме мъчиш и ти...
Толкова ли е трудно да разбереш,
отново искам те до мен?!
Помниш ли онзи първи път,
когато сляха се нашите сърца?
Липсва ли ти както и на мен?
Липсва ли ти тялото ми сутринта?
Пречи ли ти този спомен да заспиш?
Аз пък само с него мога да заспя...
Липсват ми търсещите ти ръце,
които нежно ме събуждат призори...
Жадните ти устни, които отново
тръгват на поход по цялото ми тяло...
И онези замъглени сини очи...
Виж, навън отново вали,
сякаш никога няма да спре
и прокрадва се онази мъгла
в моята душа...
Виж сърцето как умира
и дъждът плаче заедно с него...
Виж самотата в моите очи и спри.
Спри да ме мъчиш и ти...
Толкова ли е трудно да разбереш,
отново искам те до мен?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
