Oct 27, 2007, 5:06 PM

Отново до мен...

  Poetry » Love
1.5K 0 4
Помниш ли онази първа целувка?
Помниш ли онзи първи път,
когато сляха се нашите сърца?
Липсва ли ти както и на мен?
Липсва ли ти тялото ми сутринта?
Пречи ли ти този спомен да заспиш?
Аз пък само с него мога да заспя...
Липсват ми търсещите ти ръце,
които нежно ме събуждат призори...
Жадните ти устни, които отново
тръгват на поход по цялото ми тяло...
И онези замъглени сини очи...
Виж, навън отново вали,
сякаш никога няма да спре
и прокрадва се онази мъгла
в моята душа...
Виж сърцето как умира
и дъждът плаче заедно с него...
Виж самотата в моите очи и спри.
Спри да ме мъчиш и ти...
Толкова ли е трудно да разбереш,
отново искам те до мен?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...