stivi797 (Стефан Янев)
77 196
28.11.2013 г., 16:32 ч.  

Отново и отново 

  Поезия
471 0 2

И отново аз, пак, търся нещо...

Но какво? Все още не зная.

Не е богатство. Нито пък вещи.

Търся врата към безкрая.

 

И отново летя във небето -

свободен, волен кат птица.

И цъфти под мене полето -

и се оглежда в моите зеници.

 

Сдържам в мене бодливото слово.

Ала осъзнат ли съм вече?

Да, към вярата тръгвам отново -

ала не захвърлям и меча.

 

Пак се влюбвам. Навярно напразно.

Ала нищо ей тъй не се случва.

Моите истини смущават и дразнят.

Ала всички вървим - и се учим.

 

Мълчах... Ала всичко си казвам.

Притесних те. Не исках. Прощавай.

Няма в мен мрак, тъга и омраза.

Ала само не ме подценявай.

 

И отново помагам на приятел...

Съграждам олтар и паля бесило.

И отново напускам тъмата -

и със нежност душите ви милвам.

© Стефан Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??