Отново и отново
И отново аз, пак, търся нещо...
Но какво? Все още не зная.
Не е богатство. Нито пък вещи.
Търся врата към безкрая.
И отново летя във небето -
свободен, волен кат птица.
И цъфти под мене полето -
и се оглежда в моите зеници.
Сдържам в мене бодливото слово.
Ала осъзнат ли съм вече?
Да, към вярата тръгвам отново -
ала не захвърлям и меча.
Пак се влюбвам. Навярно напразно.
Ала нищо ей тъй не се случва.
Моите истини смущават и дразнят.
Ала всички вървим - и се учим.
Мълчах... Ала всичко си казвам.
Притесних те. Не исках. Прощавай.
Няма в мен мрак, тъга и омраза.
Ала само не ме подценявай.
И отново помагам на приятел...
Съграждам олтар и паля бесило.
И отново напускам тъмата -
и със нежност душите ви милвам.
© Стефан Янев All rights reserved.
