22.10.2009 г., 21:43

Отново казвам своето: "да"

672 0 2

Аз пак приятелски, открито,

без грим, без маска и лъжа,

без лицемерие прикрито

ви казвам свойто: „да и да”.

 

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за вас от моята душа.

 

Очи, говорещи без думи,

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

 

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наште бъднини!

 

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

 

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

 

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да”,

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

 

20.10.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....