Oct 22, 2009, 9:43 PM

Отново казвам своето: "да"

  Poetry
674 0 2

Аз пак приятелски, открито,

без грим, без маска и лъжа,

без лицемерие прикрито

ви казвам свойто: „да и да”.

 

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за вас от моята душа.

 

Очи, говорещи без думи,

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

 

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наште бъднини!

 

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

 

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

 

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да”,

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

 

20.10.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...