22 oct 2009, 21:43

Отново казвам своето: "да"

  Poesía
669 0 2

Аз пак приятелски, открито,

без грим, без маска и лъжа,

без лицемерие прикрито

ви казвам свойто: „да и да”.

 

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за вас от моята душа.

 

Очи, говорещи без думи,

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

 

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наште бъднини!

 

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

 

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

 

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да”,

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

 

20.10.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...