22 окт. 2009 г., 21:43

Отново казвам своето: "да"

668 0 2

Аз пак приятелски, открито,

без грим, без маска и лъжа,

без лицемерие прикрито

ви казвам свойто: „да и да”.

 

И през пространствата ефирни

то е протегната ръка,

открити поздрави безспирни

за вас от моята душа.

 

Очи, говорещи без думи,

не крият никаква вражда

и нито подлост, нито глуми

на подла нечия душа.

 

О, не с мълчания зловещи

в безмълвни ледни пустоти,

а с устрем, с пориви горещи

на път към наште бъднини!

 

Не със съмнения горчиви

за бури и предателства

градят се истински красиви

човешките приятелства.

 

Приятелството претворява

мечтата в приказна мечта

и нашият разум прекроява

словата в бисерни слова.

 

А аз приятелски открито

отново казвам свойто: „да”,

без лицемерие прикрито

протягам дружеска ръка...

 

20.10.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...