Отново Любов
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка.
Чувства се чуват. Сърцата летят.
Длани, пияни от розова случка,
дяволски планове пак ли кроят?
Дрехите падат. Туй е закона!
Аз ли го писах? Мисля, че не.
Луда наслада! Звъни телефона...
Вдигам... Треперят ръце...
Вън се провика разгонено куче.
,,Тихооо!!!’’, го сряза нощта.
То се разбяга! А аз го улучих!
После творих с Любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
