Отново напред
619
0
0
Вятър леко клоните поклаща,
Птички пеят своите песни,
Огънят нежно в жар се ражда,
В спокойствие и унес времето седи.
Килограм месо цвърчи на скара,
Салати и гозби на масата седят,
Ракия и бира студят се в бунара,
Очакват свойте гости за последен път.
Вдругиден машини луди идват,
Режат мятат и рушат,
По дяволите всичко отива,
И споменът за теб загива тук.
На човек какво му остава...
Освен напред да се взира...
В светъл хоризонт да вижда сила...
С копнеж да крачи и нов палат да вдига...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
