Вятър леко клоните поклаща,

Птички пеят своите песни,

Огънят нежно в жар се ражда,

В спокойствие и унес времето седи.

Килограм месо цвърчи на скара,

Салати и гозби на масата седят,

Ракия и бира студят се в бунара,

Очакват свойте гости за последен път.

Вдругиден машини луди идват,

Режат мятат и рушат,

По дяволите всичко отива,

И споменът за теб загива тук.

На човек какво му остава...

Освен напред да се взира...

В светъл хоризонт да вижда сила...

С копнеж да крачи и нов палат да вдига...