eva_32 (Ева Корназова)
110 774
31.07.2010 г., 1:21 ч.

(отново откровено) 

  Поезия
2808 1 33

           (отново откровено)

 

И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,

щом сърцето ми – улично куче, се скита само

и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.

Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо.

 

И защо, щом отдавна е празно във мен и във тебе,

се оплитаме в стария навик, навели глави,

и превръщаме своята слабост в лъжовна потребност,

която във нощите, даже насън ни тежи...

 

Свободата е нужна, дори и с ранено коляно.

Разплакана, тъжна и гола, и гневна дори.

Със лъжа се умира дори и от дребните рани...

Тази истина чака отдавна пред наште врати.

 

Събуди се! Не ме оковавай в нелеп егоизъм.

Не залоствай душата ми в този печален кафез.

Аз и ти сме (безумно!!!) в една усмирителна риза.

Свободата ни трябва не утре, не вчера, а днес.

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??