Пресъхнаха сълзите, а пък жаждата,
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност,
на пролет ще му стъкна дълъг помен.
Дъха познавам, на онази... Болката,
продаде ми я, този тук, бездомния.
Прилича ми на някого, по дяволите.
Езикът му по-змийски и от моят е.
Сега си спомням... дълго го обичах,
с пребито до безчувственост безволие. ...