Отново с вятъра...
Така ми говори
със топъл глас.
Разрошвай ми косите,
палав ветре.
Разбий прозорци и врати.
И влез със пролетта
във мене вътре.
Издухай мислите,
нагарчащи и тъжни.
Посей ми палави възторзи
в нови песни,
които със клавирни
тънки пръсти
ми изсвири
в прегръдки нотни.
Във скута ми
с южняка полегни,
да те почувстват
моите длани,
така те чаках,
че не чакай ти,
а с утрото грабни ме.
За да полетим.
Ний няма с теб
да свиеме гнездо,
ала по бялата бреза
ще изрисуваме надежди.
Със облачета по небето
ще се загърнем
и с пролетния дъжд
ще плиснем.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
