Mar 13, 2011, 6:17 PM

Отново с вятъра... 

  Poetry
765 0 14

Така ми говори

със топъл глас.

Разрошвай ми косите,

палав ветре.

Разбий прозорци и врати.

И влез със пролетта

във мене вътре.

Издухай мислите,

нагарчащи и тъжни.

Посей ми палави възторзи

в нови песни,

които със клавирни

тънки пръсти

ми изсвири

в прегръдки нотни.

Във скута ми

с южняка полегни,

да те почувстват

моите длани,

така те чаках,

че не чакай ти,

а с утрото грабни ме.

За да полетим.

Ний няма с теб

да свиеме гнездо,

ала по бялата бреза

ще изрисуваме надежди.

Със облачета по небето

ще се загърнем

и с пролетния дъжд

ще плиснем.

...

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??