Oтново сама
стои момиче, обляно в сълзи.
Кой ли тъй жестоко я нарани?
Кой изтръгна с нокти сърцето,
което тъй силно туптеше?
Може би всичко за нея било е мечта,
може би някой ден да се сбъдне и тя.
Но днес за нея всичко е безсмислено
и времето спряло е днес,
животът за нея е свършил
и няма любов, и копнеж,
и няма надежда, и вяра,
и няма нищичко, нищичко на света.
Днес тя е безкрайно сама.
Сама в тежкия кръговрат на живота,
сама и страда дълбоко.
Може би аз съм това нещастно момиче,
което може така силно да обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Веселинова Всички права запазени
