веси868 (Весела Веселинова)
14 7
Dec 28, 2008, 11:18 PM

Oтново сама 

  Poetry » Love
746 0 3
                                  В стаята празна и бялa

                        стои момиче, обляно в сълзи.

                        Кой ли тъй жестоко я нарани?

                        Кой изтръгна с нокти сърцето,

                        което тъй силно туптеше?

                        Може би всичко за нея било е мечта,

                        може би някой ден да се сбъдне и тя.

                        Но днес за нея всичко е безсмислено

                        и времето спряло е днес,

                        животът за нея е свършил

                        и няма любов, и копнеж,

                        и няма надежда, и вяра,

                        и няма нищичко, нищичко на света.

                        Днес тя е безкрайно сама.

                        Сама в тежкия кръговрат на живота,

                        сама и страда дълбоко.

                        Може би аз съм това нещастно момиче,

                        което може така силно да обича.

© Весела Веселинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • близко до мен...Поздрав!
  • според мен е добре да пише това което и е насърцет така като го чуства без метафори и други подобни така изразява наистна чуства и естествено самата себе си продължавай в същия дух и успех
  • Усмихни се!
Random works
: ??:??