Oтново сама
стои момиче, обляно в сълзи.
Кой ли тъй жестоко я нарани?
Кой изтръгна с нокти сърцето,
което тъй силно туптеше?
Може би всичко за нея било е мечта,
може би някой ден да се сбъдне и тя.
Но днес за нея всичко е безсмислено
и времето спряло е днес,
животът за нея е свършил
и няма любов, и копнеж,
и няма надежда, и вяра,
и няма нищичко, нищичко на света.
Днес тя е безкрайно сама.
Сама в тежкия кръговрат на живота,
сама и страда дълбоко.
Може би аз съм това нещастно момиче,
което може така силно да обича.
© Весела Веселинова All rights reserved.
