10.02.2012 г., 18:10

Отново сама

604 0 1

Обичам те – това ми го прошепна нежно ти,

а аз ти повярвах като една хлапачка.

Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?

За теб бях поредната глупачка.

 

Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда?

Не издържам, не мога повече така,

вече и на приятелите си съм чужда,

 искам те до мен сега.

 

Повярвах  сляпо на твоите лъжи безкрайни

и гледах те все така наивно във очите.

Влюбих се в теб – в твоите слова омайни

и си мислех, че не си от ония – безсърдечните.

 

Чувствах се прекрасно, когато бяхме само ние.

Обичах те, а ти просто с мен си  си играел.

За теб бях просто забавление.

Заблуждавал си ме, дори не си ме желаел.

 

Какво стана с нещата, които щеше да направиш?

Празните обещания,  които ми даде,

 а аз си мислех, че ще изпълниш.

Накрая ти всъщност ме предаде.

 

 

Сега се лутам в пустинята на самотата,

няма никой, който да ми подаде ръка,

 с мене остана само тишината...

защо това не е просто една шега?

 

 

Тъй далечен ми се струва оазисът на щастието,

към който крача тъй бавно, неуверено, унило.

Само ми пречи безверието,

 в мене тягостно чувство се е вкоренило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анджелика Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поредният вопъл за любов, банални разсъждения от личен характер, мирова скръб. Едно писмо би свършило повече работа от подобно писание. И всичко това с претенции за ритмика и рима без покритие. Поне в сайта да беше надникнала - тук такива "творби" са стотици. Защо да умножаваме изтърканите клишета?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...