3.03.2006 г., 22:34

Отново Сама

1.1K 0 2

Нощ е!
А аз не спирам да плача за теб,
защото знам,че утре ще заминеш на далеч
и скоро няма да се върнеш!
Плача, страдам и много ме боли,
а ти ми казваш през сълзи,
недей плачи, аз скоро ще се върна...
И ето дойде сутринта,
мрачна и студена...
сутринта която нас двама ни раздели!
За последно в прегръдките твой, бях се сгушила
и не исках да ме пускаш,но тълпата от хора се движеха
забързани,
 а сърцето ми бавно се късаше със всяка крачка напред!!!
И ето замина......
  и сълзи  от очите ми се стичаха...
сълза по-сълза те гледаха как си отиваш!!!
  Сега единствено нашата дъщеря ме радва
и ми дава сила за да продължа напред,
 помага ми да преодолея болката
и това че отново съм
   Сама....


01.03.2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....